Емил Андреев
Емил Андреев | |
Роден | 1 септември 1956 г. |
---|---|
Професия | редактор, журналист, преводач, писател, драматург, сценарист |
Националност | България |
Жанр | разказ, роман, пиеса, сценарий |
Дебютни творби | „Ломски разкази“ (сборник с разкази, 1996) |
Известни творби | „Стъклената река“ „Проклятието на жабата“ |
Съпруга | женен |
Деца | с две деца |
Уебсайт | |
Емил Андреев в Общомедия |
Емил Андреев е съвременен български писател, драматург и сценарист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 септември 1956 г. Завършил е Английска филология и журналистика във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Работил е като гимназиален учител, редактор в различни вестници (гл. редактор на в. „Ломски вестник“ и във в. „Стършел“), преводач и редактор във фирмата за преводи на филми „Български текст“, преподавател по английски в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. През 2001 г. се отдава изцяло на писането.
Емил Андреев живее в София, но прекарва по-голямата част от годината в столетната си къща в предбалканско селце, където намира спокойствие за писане.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Романът на Емил Андреев Стъклената река е една от най-продаваните книги в България. Едноименният филм[1] е представен на широката публика през 2010 г. на София филм фест. Неговият режисьор Станимир Трифонов ангажира за филма едни от най-популярните български актьори.
Стъклената река излиза през 2011 г. в превод на румънски.
Текстове на Емил Андреев са преведени на английски, полски, румънски, сръбски и словашки език.
Пиесите му са поставяни в различни театри в България, в това число в Сатиричния театър в София.
Емил Андреев е сред сценаристите на сериала на БНТ „Под прикритие“.[2]
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Романи
- Стъклената река. София: Изток-Запад и Факел, 2004, 272 с. (ISBN 954-411-112-3)
- Стъклената река. 2 изд. Велико Търново: Фабер, 2004 (ISBN 954-775-525-0)
- Проклятието на жабата, София: Сиела, 2006 (ISBN 954-649-992-7)[3]
- Лудият Лука. Велико Търново: Фабер, 2010 (ISBN 978-954-400-236-7)
- Сборници с разкази
- Ломски разкази. София: Свободно поетическо общество, 1996, 124 с.[4]
- Ломски разкази. 2 изд. Велико Търново: Фабер, 2006, 192 с. (ISBN 954-775-590-0)
- Късен сецесион: Из показанията на един свидетел, София: Свободно поетическо общество, 1998
- Островът на пияниците. София: Факел, 1999 (ISBN 954-411-060-7)[5]
- Боби Блажения и Другия американец. Пловдив: Хермес, 2015 (ISBN 978-954-26-1434-0)[6]
- Избрани пиеси
- Да убиеш премиер[7], 2002
- Иманяри, 2003
- Вълшебната лодка на Жъц, 2007
- Преведени произведения
- на румънски: „Râul de sticlă“ (Стъклената река), Humanitas, 2011 ((ro))
Филмови адаптации
[редактиране | редактиране на кода]- Стъклената река, 2010
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- За „Стъклената река“
- награда на Фондация Вик за най-добър български роман за 2005 г. и награда на читателите в същото издание на наградата[8]
- номинация за най-добър източноевропейски роман за 2006 г.
- номинация за наградата „Балканика“ за 2007 г.
- За „Проклятието на жабата“
- награда „Хеликон“ за 2007 г.
- номинация за национална литературна награда „Елиас Канети“
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Геновева Димитрова, „Подир мистиката на копнежа“, рец. за филма „Стъклената река“, в. Култура, бр. 34 (2607), 8 октомври 2010 г.
- ↑ За сериала „Под прикритие“ на сайта на БНТ
- ↑ Милена Кирова, „На поход към успеха“, рец. за романа „Проклятието на жабата“, в. Култура, бр. 24 (2463), 22 юни 2007 г.
- ↑ Милена Кирова, „Ломска къщичка“, рец. за „Ломски разкази“ в Словото.
- ↑ Светлана Стойчева, „Неподправена проза – недопечен дискурс“. – рец. в приложението на в. „Литературен форум“ „Книжен свят“, бр.33, 2 ноември 1999 г.
- ↑ Катя Атанасова, „На поход към успеха“, рец. за сборника „Боби Блажения и Другия американец“, Портал за култура, изкуство и общество, 22 май 2015 г.
- ↑ „Тодор Колев играе авторски моноспектакъл в Сатирата“, Vesti.bg, 13 октомври 2004 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Стъклената река“, репортаж за церемонията на наградата „Вик“, в. Култура, бр. 38, 4 ноември 2005 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Емил Андреев в Internet Movie Database
- От и за Емил Андреев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- За Емил Андреев на сайта на издателство Фабер
- Текстове на Емил Андреев на сайта Литернет
- Разкази на Емил Андреев на сайта Литературен клуб
- Произведения на Емил Андреев в Моята библиотека
- Емил Андреев, „Роза по Дунава“, разказ, в. „Литературен вестник“, бр. 4, 6 февруари 2008 г.
- Емил Андреев на сайта Contemporary Bulgarian Writers ((en))
- Елена Борисова, „Емил Андреев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН
- Интервюта
- „Емил Андреев: „Голяма сила е сплотената доброта“, интервю на Теодора Станкова, сп. „Бела“, ноември 2010 г.
- „Емил Андреев. Дворът, от който се познава светът“ Архив на оригинала от 2016-01-15 в Wayback Machine., интервю на Деница Езекиева, сп. „За хората“, бр. 280
- „Храня се с писане“, интервю на Искра Крапачева, в. „Стандарт“, 2 януари 2008 г.
- „Емил Андреев, писател: Добрите творби не се раждат с „неделно“ писане“, интервю на Петър Марчев, в. „Монитор“, 11 октомври 2008 г.
- „Аз не съм Стивън Кинг, но и той не е Емил Андреев“, интервю за „Словеса“, 23 юли 2008 г.
|